20 mar 2007, 17:42

Вечност 

  Poesía
672 0 9
Не искам да ми обещаваш вечност - във нея нека се загръща Бог, когато се усмихва на човеците... Не вечност - загърни ме със любов. От любовта си дом ми съгради, бъди ми - на душата - хляб насъщен, прегръщай ме, от мене ме пази, помни ме и при мене се завръщай... Това ми стига - днешният ти ден - забързан и поуморен, усмихнат.
На прага го посреща моят ден, под устните му влюбено притихва.

© Ружена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??