7 ago 2013, 13:59

Вечност 

  Poesía » Otra
723 0 19
И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея.
Пътеката моя ми стига - трънлива и стръмна.
Единствено моля се с тази земя да се слея,
когато зората изгрява, когато се съмва.
Тoгава и новият ден ще потегли след мене,
понесъл на рамо мечтите ми неразцъфтели...
Оттатък е вечният свят на душите нетленни.
И вярваме в него, макар че не сме го видели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??