Вечност
И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея.
Пътеката моя ми стига - трънлива и стръмна.
Единствено моля се с тази земя да се слея,
когато зората изгрява, когато се съмва.
Тoгава и новият ден ще потегли след мене,
понесъл на рамо мечтите ми неразцъфтели...
Оттатък е вечният свят на душите нетленни.
И вярваме в него, макар че не сме го видели.
© Елица Ангелова All rights reserved.
