Вечност

22 jul 2012, 17:46

Poesía

688 0 7

Мълчи скалата.
Дунав тук клокочи
и с ярост трие черния й гръб,
а дунавският вятър стръвно точи
на рамото й острия си зъб,
и камъкът търпи.
Една далечна
луна злати небесния чертог.
Скала, вода, безкрай...
Велика вечност –
един замислен триединен бог,
дошъл на този свят, така нетраен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечност

Искате да прочетете повече?

Propuestas