severianin (Валентин Чернев)
417 677
22 июл. 2012 г., 17:46

Вечност 

  Поэзия
659 0 7

Мълчи скалата.

Дунав тук клокочи

и с ярост трие черния й гръб,

а дунавският вятър стръвно точи

на рамото й острия си зъб,

и камъкът търпи.

Една далечна

луна злати небесния чертог.

Скала, вода, безкрай...

Велика вечност –

един замислен триединен бог,

дошъл на този свят, така нетраен,

а всъщност вечен и непоклатим,

от камък, въздух и вода изваян

и свършващ в шепа пясък,

в струйка дим...

 

Велика вечност...

Но коя от двете –

защото всички вечности са две

и има може би дори и трета

под синьото замислено небе.

Едната в бъдещето се въззема

и в силните й пръсти се върти

вретеното на идващото време...

Това е вечност с утрешни черти.

А другата – беззъба, побеляла –

се спуска по годините назад

към онова забравено начало,

с което почва този странен свят.

Това е вечност сбръчкана и стара.

Под вечно падащия звезден прах

две вечности се срещат и повтарят –

една – “Ще бъда...”, другата – “Аз бях...”

А точката, в която се пресича

на този свят безкрайният им път,

се казва просто миг.

Един-едничък,

но вечен и еднакъв всеки път.

 

А казват, че оттатък, зад чертата

на времето, в света на ад и рай,

ни чака трета вечност – светла, свята,

без име, без понятие, без край...

Възможно е.

Но днес и тук

скалата

мълчи и чака, капе тих покой,

клокочи Дунав, свири хладен вятър

и зимни бури сменят летен зной.

И все така една луна далечна

злати над нас небесния чертог...

Скала, вода, безкрай – велика вечност

или замислен триединен бог.

И все така мълчи над нас небето,

горят звездите, слънцето гори.

 

Велика вечност!

Но коя от двете?

Защото те са две... Или пък – три...

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много харесах!
    Поздрав!
  • Чудесно, поздравления! Навярно са три...
  • Хубаво ми е, че се отзовавате, че мислим "в една посока". Иначе и времето, и времената, и вечността, а и целият този свят наоколо наистина може да са една настойчива до натрапчивост илюзия. Пък и кой съм аз да споря с колегата Айнщайн?
    Благодаря от сърце! Приятна седмица...
  • Според леля Ванга има време, голямо време и времена.
    А според Айнщайн различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.
  • Прекрасно е! Разливащо...
  • А може би вечността е само една. Защото е в нашето съзнание и не зависи от посоките на времето...
    Поздрави!
  • Имаш уникален усет към словото и чудесна техника!
    С удоволствие чета поезията ти, Вальо!!
Предложения
: ??:??