Вечност

Jul 22, 2012, 5:46 PM

Poetry

699 0 7

Мълчи скалата.
Дунав тук клокочи
и с ярост трие черния й гръб,
а дунавският вятър стръвно точи
на рамото й острия си зъб,
и камъкът търпи.
Една далечна
луна злати небесния чертог.
Скала, вода, безкрай...
Велика вечност –
един замислен триединен бог,
дошъл на този свят, така нетраен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вечност

Want to read more?

Random works