4 jun 2015, 17:29

"Вечност"

  Poesía » Otra
808 0 1

С уморени стъпки ти прекрачи прага

към светлите лъчи на вечността

една ръка от дните ни отне те,

обрече ни на вечна тъмнина..

 

Там сред необятните простори

се скита нейде твоята душа,

ангелите вече те закрилят,

изтрили всяка болка и тъга..

 

А тук душата в мене стене,

разцепват се студени небеса

и чувствам, в миг ще полудея

без теб осъден да живея..

 

Няма днес усмивка нежна,

къде са тъй искрящите очи,

които щедро с обич надариха

сивите ми скучни дни..

 

Нима е само минал спомен

това, което даде на света,

зная то ще превъзмогне

и лапите злокобни на смъртта..

 

Дори и тя е слаба и безсилна

да те изтрие днес от мойте сетива,

с живота зарад теб ще се преборя,

не ще предам аз твоята душа..

 

И в очите ни отново ще изгрееш,

до нас ще си в радост и тъги,

дните ни ще бъдат пълни,

но вече не и нашите души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Дочев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно стихотворение Бояне, поздравления. Приятен ден ти желая!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...