4.06.2015 г., 17:29

"Вечност"

810 0 1

С уморени стъпки ти прекрачи прага

към светлите лъчи на вечността

една ръка от дните ни отне те,

обрече ни на вечна тъмнина..

 

Там сред необятните простори

се скита нейде твоята душа,

ангелите вече те закрилят,

изтрили всяка болка и тъга..

 

А тук душата в мене стене,

разцепват се студени небеса

и чувствам, в миг ще полудея

без теб осъден да живея..

 

Няма днес усмивка нежна,

къде са тъй искрящите очи,

които щедро с обич надариха

сивите ми скучни дни..

 

Нима е само минал спомен

това, което даде на света,

зная то ще превъзмогне

и лапите злокобни на смъртта..

 

Дори и тя е слаба и безсилна

да те изтрие днес от мойте сетива,

с живота зарад теб ще се преборя,

не ще предам аз твоята душа..

 

И в очите ни отново ще изгрееш,

до нас ще си в радост и тъги,

дните ни ще бъдат пълни,

но вече не и нашите души...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно стихотворение Бояне, поздравления. Приятен ден ти желая!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...