4.06.2015 г., 17:29

"Вечност"

811 0 1

С уморени стъпки ти прекрачи прага

към светлите лъчи на вечността

една ръка от дните ни отне те,

обрече ни на вечна тъмнина..

 

Там сред необятните простори

се скита нейде твоята душа,

ангелите вече те закрилят,

изтрили всяка болка и тъга..

 

А тук душата в мене стене,

разцепват се студени небеса

и чувствам, в миг ще полудея

без теб осъден да живея..

 

Няма днес усмивка нежна,

къде са тъй искрящите очи,

които щедро с обич надариха

сивите ми скучни дни..

 

Нима е само минал спомен

това, което даде на света,

зная то ще превъзмогне

и лапите злокобни на смъртта..

 

Дори и тя е слаба и безсилна

да те изтрие днес от мойте сетива,

с живота зарад теб ще се преборя,

не ще предам аз твоята душа..

 

И в очите ни отново ще изгрееш,

до нас ще си в радост и тъги,

дните ни ще бъдат пълни,

но вече не и нашите души...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно стихотворение Бояне, поздравления. Приятен ден ти желая!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...