4 июн. 2015 г., 17:29

"Вечност"

806 0 1

С уморени стъпки ти прекрачи прага

към светлите лъчи на вечността

една ръка от дните ни отне те,

обрече ни на вечна тъмнина..

 

Там сред необятните простори

се скита нейде твоята душа,

ангелите вече те закрилят,

изтрили всяка болка и тъга..

 

А тук душата в мене стене,

разцепват се студени небеса

и чувствам, в миг ще полудея

без теб осъден да живея..

 

Няма днес усмивка нежна,

къде са тъй искрящите очи,

които щедро с обич надариха

сивите ми скучни дни..

 

Нима е само минал спомен

това, което даде на света,

зная то ще превъзмогне

и лапите злокобни на смъртта..

 

Дори и тя е слаба и безсилна

да те изтрие днес от мойте сетива,

с живота зарад теб ще се преборя,

не ще предам аз твоята душа..

 

И в очите ни отново ще изгрееш,

до нас ще си в радост и тъги,

дните ни ще бъдат пълни,

но вече не и нашите души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боян Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно стихотворение Бояне, поздравления. Приятен ден ти желая!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...