Вечност
Вечност
Във лоното на твоето сърце
бродирам многоточия от нежност.
А ти целуваш всяко влакънце,
изпълвайки небето ми с надежда.
И сините нюанси на смеха,
бродират най-красивата ми дреха.
Във танца ù, изгубва се страха,
остава сладък шепот - като ехо.
Изтръгвам жилото на всеки грях
и медена наслада пия с устни.
Дори да се превърна утре в прах,
душата ми не ще си иде пуста.
Ще пази в паметта си синева
и бяла обич в малките си длани.
До точица, когато се смаля,
в сърцето ти, за вечност да остане.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
