8 jun 2017, 18:37

Вечност 

  Poesía
264 0 1

 

С всяка стъпка достигам луната,

  приседнах до запалена от теб звезда,

която ще огрява вечността ни

от утрото до края на света.

 

По скрити пътища ще лутаме,

 във лабиринти със напукани стъкла,

ще сливаме душите си изтръпнали

в молитви със загадъчни слова.

 

И ще догоним тайно смисъла

 на думите, гравирани в луната,

когато в кладата на чувствата

изгарят и душите и сърцата.

 

 

© Елис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??