8.06.2017 г., 18:37 ч.

Вечност 

  Поезия
276 0 1

 

С всяка стъпка достигам луната,

  приседнах до запалена от теб звезда,

която ще огрява вечността ни

от утрото до края на света.

 

По скрити пътища ще лутаме,

 във лабиринти със напукани стъкла,

ще сливаме душите си изтръпнали

в молитви със загадъчни слова.

 

И ще догоним тайно смисъла

 на думите, гравирани в луната,

когато в кладата на чувствата

изгарят и душите и сърцата.

 

 

© Елис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??