С всяка стъпка достигам луната,
приседнах до запалена от теб звезда,
която ще огрява вечността ни
от утрото до края на света.
По скрити пътища ще лутаме,
във лабиринти със напукани стъкла,
ще сливаме душите си изтръпнали
в молитви със загадъчни слова.
И ще догоним тайно смисъла
на думите, гравирани в луната,
когато в кладата на чувствата
изгарят и душите и сърцата.
© Елис All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
