Вечност
Красивото е слязло толкоз ниско –
като видение, като копнеж.
Остава само ти да си наблизко
на всичко смисъл да дадеш...
Евтим Евтимов
За кого говоря в рими в свят, закърпен от инат?
Чувството да нямам име ще ме прави по-богат.
Словотворец ще остана в паметта на люде сто,
а затворените рани ще са корен на дърво…
Заиграва се земята, образува любовта –
свечерява се. Луната не слугува на страстта.
„Той, поетът, ще обича!“ – пее разумът, а в хор
три морета се събличат. Силата им няма спор!
Мъка, болка и тревоги зад завесата крещят.
А разлъки и тегоби са „компания“ за път.
Погледни небето синьо! Свод лазурен ни крепи,
за да бъдеш път в пустиня. Смислено ли ти звучи?
Намери света си цветен – ангел светъл през нощта.
Хоризонтът те привика. Ти подго̀ни вечността…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados
