thedac (Димитър Драганов)
873 1129
13.07.2018 г., 3:56 ч.

Вечност 

  Поезия » Друга
351 3 4

                                   Красивото е слязло толкоз ниско –
                                   като видение, като копнеж.
                                   Остава само ти да си наблизко
                                  на всичко смисъл да дадеш...

                                                     Евтим Евтимов


 

 

За кого говоря в рими в свят, закърпен от инат?
Чувството да нямам име ще ме прави по-богат.
Словотворец ще остана в паметта на люде сто,
а затворените рани ще са корен на дърво…
Заиграва се земята, образува любовта – 
свечерява се. Луната не слугува на страстта.
„Той, поетът, ще обича!“ – пее разумът, а в хор
три морета се събличат. Силата им няма спор!
Мъка, болка и тревоги зад завесата крещят.
А разлъки и тегоби са „компания“ за път.
Погледни небето синьо! Свод лазурен ни крепи,
за да бъдеш път в пустиня. Смислено ли ти звучи?
Намери света си цветен – ангел светъл през нощта.
Хоризонтът те привика. Ти подго̀ни вечността…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??