Вечност
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица
и човекът чака чудния му час.
Нека на небето някой се насити,
в нощи неочаквани някой да е с нас.
Още ни очакват огнени орисници,
обредно отреждат с огнени очи -
силни и свободни - съчинени свитъци,
своите състояния странни да смекчим.
Търсещи, телата тихо ще треперят,
тържество тогава тайно ще творим!
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »
33 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря от сърце! Сега от позициите на времето мога да кажа, че пуснах този стих в конкурса късно, даже късно през нощта и вероятно никой не го е забелязал. А иначе - той се пише много трудно. Срам ме е за 33-тото място, но бях току-що регистрирана и ненаясно с доста неща. Не искам да го трия, защото много си го харесвам.
-
Поздравления за стихотворението.
-
Благодаря, Иван, че забеляза. Никой не беше дори прочел този стих.
-
Хубав акростих! Поздравления, Антоанета!
-
Благодаря, Пепи. Не разбрах точно какво да направя, но ако реша, позволи ми да ти пища на лични, да ми обясниш, Сега имам проблем с ръката и ще го оставя за по-нататък.
Благодаря, още не съм наясно.
Весели празници и на теб! -
Много е хубаво! Не следя предизвикателствата, ако попадна на някое, е като сега: чрез "последни коментари". Един съвет: върни го в "редакция" и придай на 1-те главни букви ВЕЧНОСТ някакъв ярък цвят. Случайно видях, че е в поджанр "акростихове", иначе можеше и да не забележа. Както и повечето четящи.
Весели празници! -
Благодаря от все сърце, Мария. Когато го пуснах, си мислех, че конкурсите се оценяват по друг начин. Дори не ми се вярваше, че ще остане толкова неоценено. Вероятно никой не е дал глас. Но това ме накара да взема решение - никога повече, никога конкурс. Това се пише много трудно, спазила съм римите. Но хорското мнение още ме интересува. Вероятно трябва да го надживея, и тогава ще се осмеля да пусна стих.
-
Трудно ми е да си простя, че това стихотворение е останало встрани от вниманието ми и не съм го прочела навреме, докато е течало предизвикателството, Тони! В него има философия, поетично майсторство и новаторство. Забележителна е постройката му, това че, всеки два стиха са намерили акцента си в думи, започващи с една и съща буква е чудесно като хрумване и носи своето очарование! Макар и късно, приеми моите поздравления за тази творба, белег на високо поетично ниво, поставило си оригинална творческа цел!👏🤗💓 Различността трябва да се награждава и поощрява! Браво!🌹🌹🌹
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
