Вечност
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица
и човекът чака чудния му час.
Нека на небето някой се насити,
в нощи неочаквани някой да е с нас.
Още ни очакват огнени орисници,
обредно отреждат с огнени очи -
силни и свободни - съчинени свитъци,
своите състояния странни да смекчим.
Търсещи, телата тихо ще треперят,
тържество тогава тайно ще творим!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
