10.09.2021 г., 12:21  

Вечност

1.3K 3 8

 

Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.

 

Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.

 

Чувството чаровно често е частица
и човекът чака чудния му час.

 

Нека на небето някой се насити,
в нощи неочаквани някой да е с нас.

 

Още ни очакват огнени орисници,
обредно отреждат с огнени очи -

 

силни и свободни - съчинени свитъци,
своите състояния странни да смекчим.

 

Търсещи, телата тихо ще треперят,
тържество тогава тайно ще творим!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

33 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце! Сега от позициите на времето мога да кажа, че пуснах този стих в конкурса късно, даже късно през нощта и вероятно никой не го е забелязал. А иначе - той се пише много трудно. Срам ме е за 33-тото място, но бях току-що регистрирана и ненаясно с доста неща. Не искам да го трия, защото много си го харесвам.
  • Поздравления за стихотворението.
  • Благодаря, Иван, че забеляза. Никой не беше дори прочел този стих.
  • Хубав акростих! Поздравления, Антоанета!
  • Благодаря, Пепи. Не разбрах точно какво да направя, но ако реша, позволи ми да ти пища на лични, да ми обясниш, Сега имам проблем с ръката и ще го оставя за по-нататък.
    Благодаря, още не съм наясно.
    Весели празници и на теб!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...