Вечното изкуство

7 abr 2009, 21:04

Poesía

663 0 2

Четки от багрило

по платно се спускат -

сълзите си изкусно

художникът прикрил е.

В капки от мастило

удавила се клета -

тъгата на поета,

де в душата крил е.

От болката се раждат

образи чудесни -

те сега са песни,

ала били са сажди.

Четката е спусък

и перото - сабя.

Само с тях аз чувствам -

ще мога да забравя.

И черното става бяло

в тез ръце магични,

но сякаш в огледало

пак сълзи се стичат.

Вечното изкуство

свойта тайна брани -

много тежки чувства

и осолени рани...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yotovava (Валентина Йотова)

2009-07-05T14:14:34+03:00

харесах!
iwety (Иванина Янакиева)

2009-04-07T22:54:27+03:00

уооо много съм впечатлена, защото в днешно време рядко се намират чувствени хора, а комоли момчета. Страшно добро е, много ми хареса и просто е супер