Вечното изкуство
Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило
удавила се клета -
тъгата на поета,
де в душата крил е.
От болката се раждат
образи чудесни -
те сега са песни,
ала били са сажди.
Четката е спусък
и перото - сабя.
Само с тях аз чувствам -
ще мога да забравя.
И черното става бяло
в тез ръце магични,
но сякаш в огледало
пак сълзи се стичат.
Вечното изкуство
свойта тайна брани -
много тежки чувства
и осолени рани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
