laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
9 feb 2019, 23:33

Веднъж 

  Poesía
355 2 2

 

Отрязах сянката си с нож,
аз- Андерсенова русалка.
Напуснах всяка бивша нощ,
в която ти бе мой за малко.

 

Прегърнах слънцето над мен.
Дори с тъгата разговарях.
Запомних с болка оня ден,
когато спомени изгарях.

 

Презрях последните криле,
зареяни в далечината
и пуших тъмно наргиле,
удобно скрита във мъглата.

 

Избягах. Креснах изведнъж
на недоволните кошмари.
Премина сянката на мъж
през мен . И мълния удари.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??