Веднъж

9 февр. 2019 г., 23:33

Поэзия

356 2 2

Отрязах сянката си с нож,
аз- Андерсенова русалка.
Напуснах всяка бивша нощ,
в която ти бе мой за малко.

Прегърнах слънцето над мен.
Дори с тъгата разговарях.
Запомних с болка оня ден,
когато спомени изгарях.

Презрях последните криле,
зареяни в далечината
и пуших тъмно наргиле,
удобно скрита във мъглата.

Избягах. Креснах изведнъж
на недоволните кошмари.
Премина сянката на мъж
през мен . И мълния удари.