9.02.2019 г., 23:33 ч.

Веднъж 

  Поезия
304 2 2

 

Отрязах сянката си с нож,
аз- Андерсенова русалка.
Напуснах всяка бивша нощ,
в която ти бе мой за малко.

 

Прегърнах слънцето над мен.
Дори с тъгата разговарях.
Запомних с болка оня ден,
когато спомени изгарях.

 

Презрях последните криле,
зареяни в далечината
и пуших тъмно наргиле,
удобно скрита във мъглата.

 

Избягах. Креснах изведнъж
на недоволните кошмари.
Премина сянката на мъж
през мен . И мълния удари.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??