Веднъж

9.02.2019 г., 23:33 ч.

Поезия

5.0 (8)

429 2 2

Отрязах сянката си с нож,
аз- Андерсенова русалка.
Напуснах всяка бивша нощ,
в която ти бе мой за малко.
Прегърнах слънцето над мен.
Дори с тъгата разговарях.
Запомних с болка оня ден,
когато спомени изгарях.
Презрях последните криле,
зареяни в далечината
и пуших тъмно наргиле,
удобно скрита във мъглата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Феята на дъгата
Блудница

Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...
Следи от споделени думи

С не малко хъс, безбожно къс, животът ни събира и разделя. Посипва с пепел. Слага кръст. Върти и нас...
Не съм виновен...

Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...

Още произведения »