Веднъж
Отрязах сянката си с нож,
аз- Андерсенова русалка.
Напуснах всяка бивша нощ,
в която ти бе мой за малко.
Прегърнах слънцето над мен.
Дори с тъгата разговарях.
Запомних с болка оня ден,
когато спомени изгарях.
Презрях последните криле,
зареяни в далечината
и пуших тъмно наргиле,
удобно скрита във мъглата.
Избягах. Креснах изведнъж
на недоволните кошмари.
Премина сянката на мъж
през мен . И мълния удари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
