Веган
Пускам мозъка на паша. Да си блее с пълен глас.
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет
трябва ми? И без пържоли май съм по-добър поет.
Нямам аз хипертония, нито пък дебел корем,
с тая пуста зеления, май изпостих се съвсем.
И комшията се стряска: —"Ти от Марс ли си дошло,
с тъй зелената окраска? – вика – Сякаш с НЛО.
— Не, бе, комшу, виж ме, ето – същият съм си – Иван,
пролет пукна, под небето... Аз ще пукна, но веган.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Значи аз все постни ги ям.Усмивка за всички!
