May 8, 2023, 10:15 AM

Веган 

  Poetry » Humour
182 2 10

Пускам мозъка на паша. Да си блее с пълен глас.
От какво ли да се плаша? Тревопасно станах аз.
От коприва и от лапад, май съвсем позеленях,
здраво ме мухите хапат... И си бръмкам, като тях.
И си мисля, за какво ли и хладилникът проклет
трябва ми? И без пържоли май съм по-добър поет.
Нямам аз хипертония, нито пък дебел корем,
с тая пуста зеления, май изпостих се съвсем.
И комшията се стряска: —"Ти от Марс ли си дошло,
с тъй зелената окраска? – вика – Сякаш с НЛО.
— Не, бе, комшу, виж ме, ето – същият съм си – Иван,
пролет пукна, под небето... Аз ще пукна, но веган.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??