15 feb 2009, 12:22

Вехтошар

Poesía » De amor

1.1K 0 8

Вехтошар

Като прах,
отвят в морето,
като кристал,
от гръм ударен,
обичта ни разпиля се
и на хиляди парчета
се разнесе…
Днес аз
в късен час и ден студен
като вехтошар
от кош на кош
събирам
прашинките,
ответи в морето,
кристалче от кристала
и с парченца мънички надежда
да слепя гърнето.
Да възвърна аромата
на вече прецъфтяла роза
и красотата
на отдавна смълчалата се
пролет.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ven168 (Венета Янкова)

Това е много добре подбрана метафора.Браво, много образно и дълбоко.Поздрав!

2010-03-11T08:38:35+02:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Емблематично стихотворение!
Поздрави!

2009-02-16T11:57:50+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

линасветлана (Светлана Караколева) -"Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?"

Г-жо Караколева, къде видяхте атака спрямо стиха?!
Коментара ми бе най-добронамерен!!!
Разбира се, че автора сам решава дали да "пипне" или не!
/Цвети, извинявай!/

2009-02-16T08:41:10+02:00
miri_miri (Мария Табакова)

Стихът е пълен с болка , доброта и чистота ! Поздрави , Цеци !

2009-02-15T20:14:30+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Харесвам стихотворението такова каквото е. За мен вехтошарят е човекът,който знае стойността на намереното и изгубеното.А гърнето от край време по Българско е символ на щастливия и пълноценен семеен живот.Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?Цветана,всеки има правото да пише.Прави го.Не се отказвай!С уважение и обич!

2009-02-15T19:09:25+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0