15.02.2009 г., 12:22

Вехтошар

1.1K 0 8
                  Вехтошар

 

Като прах,
отвят в морето
,
като кристал,
от гръм ударен,
обичта ни разпиля се
и на хиляди парчета
се разнесе…
Днес аз
в късен час и ден студен
като вехтошар
от кош на кош
събирам
прашинките,
ответи в морето,
кристалче от кристала
и с парченца мънички надежда
да слепя гърнето.
 Да възвърна аромата
на вече прецъфтяла роза
и красотата
на отдавна смълчалата се
пролет.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветана Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е много добре подбрана метафора.Браво, много образно и дълбоко.Поздрав!
  • Емблематично стихотворение!
    Поздрави!
  • линасветлана (Светлана Караколева) -"Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?"

    Г-жо Караколева, къде видяхте атака спрямо стиха?!
    Коментара ми бе най-добронамерен!!!
    Разбира се, че автора сам решава дали да "пипне" или не!
    /Цвети, извинявай!/
  • Стихът е пълен с болка , доброта и чистота ! Поздрави , Цеци !
  • Харесвам стихотворението такова каквото е. За мен вехтошарят е човекът,който знае стойността на намереното и изгубеното.А гърнето от край време по Българско е символ на щастливия и пълноценен семеен живот.Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?Цветана,всеки има правото да пише.Прави го.Не се отказвай!С уважение и обич!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...