CVETI44 (Цветана Спасова)
8 12
15.02.2009 г., 12:22 ч.

Вехтошар 

  Поезия » Любовна
825 0 8
                  Вехтошар

 

Като прах,
отвят в морето,
като кристал,
от гръм ударен,
обичта ни разпиля се
и на хиляди парчета
се разнесе…
Днес аз
в късен час и ден студен
като вехтошар
от кош на кош
събирам
прашинките,
ответи в морето,
кристалче от кристала
и с парченца мънички надежда
да слепя гърнето.
 Да възвърна аромата
на вече прецъфтяла роза
и красотата
на отдавна смълчалата се
пролет.

 

© Цветана Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е много добре подбрана метафора.Браво, много образно и дълбоко.Поздрав!
  • Емблематично стихотворение!
    Поздрави!
  • линасветлана (Светлана Караколева) -"Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?"

    Г-жо Караколева, къде видяхте атака спрямо стиха?!
    Коментара ми бе най-добронамерен!!!
    Разбира се, че автора сам решава дали да "пипне" или не!
    /Цвети, извинявай!/
  • Стихът е пълен с болка , доброта и чистота ! Поздрави , Цеци !
  • Харесвам стихотворението такова каквото е. За мен вехтошарят е човекът,който знае стойността на намереното и изгубеното.А гърнето от край време по Българско е символ на щастливия и пълноценен семеен живот.Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?Цветана,всеки има правото да пише.Прави го.Не се отказвай!С уважение и обич!
  • "може би - да слепя сърцето"... Иначе стиха е много хубав!
  • много е хубаво стихотворението, но самата дума-вехтошар някакси не ми харесва.
  • Хубаво, но това гърне нещо не ми стои на място!
    Виж, моля те, някоя друга дума!
    Иначе... поздрави!
Предложения
: ??:??