15 февр. 2009 г., 12:22

Вехтошар

1.1K 0 8
                  Вехтошар

 

Като прах,
отвят в морето
,
като кристал,
от гръм ударен,
обичта ни разпиля се
и на хиляди парчета
се разнесе…
Днес аз
в късен час и ден студен
като вехтошар
от кош на кош
събирам
прашинките,
ответи в морето,
кристалче от кристала
и с парченца мънички надежда
да слепя гърнето.
 Да възвърна аромата
на вече прецъфтяла роза
и красотата
на отдавна смълчалата се
пролет.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветана Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е много добре подбрана метафора.Браво, много образно и дълбоко.Поздрав!
  • Емблематично стихотворение!
    Поздрави!
  • линасветлана (Светлана Караколева) -"Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?"

    Г-жо Караколева, къде видяхте атака спрямо стиха?!
    Коментара ми бе най-добронамерен!!!
    Разбира се, че автора сам решава дали да "пипне" или не!
    /Цвети, извинявай!/
  • Стихът е пълен с болка , доброта и чистота ! Поздрави , Цеци !
  • Харесвам стихотворението такова каквото е. За мен вехтошарят е човекът,който знае стойността на намереното и изгубеното.А гърнето от край време по Българско е символ на щастливия и пълноценен семеен живот.Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?Цветана,всеки има правото да пише.Прави го.Не се отказвай!С уважение и обич!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...