Feb 15, 2009, 12:22 PM

Вехтошар

Poetry » Love

1.1K 0 8

Вехтошар

Като прах,
отвят в морето,
като кристал,
от гръм ударен,
обичта ни разпиля се
и на хиляди парчета
се разнесе…
Днес аз
в късен час и ден студен
като вехтошар
от кош на кош
събирам
прашинките,
ответи в морето,
кристалче от кристала
и с парченца мънички надежда
да слепя гърнето.
Да възвърна аромата
на вече прецъфтяла роза
и красотата
на отдавна смълчалата се
пролет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ven168 (Венета Янкова)

Това е много добре подбрана метафора.Браво, много образно и дълбоко.Поздрав!

2010-03-11T08:38:35+02:00
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)

Емблематично стихотворение!
Поздрави!

2009-02-16T11:57:50+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

линасветлана (Светлана Караколева) -"Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?"

Г-жо Караколева, къде видяхте атака спрямо стиха?!
Коментара ми бе най-добронамерен!!!
Разбира се, че автора сам решава дали да "пипне" или не!
/Цвети, извинявай!/

2009-02-16T08:41:10+02:00
miri_miri (Мария Табакова)

Стихът е пълен с болка , доброта и чистота ! Поздрави , Цеци !

2009-02-15T20:14:30+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Харесвам стихотворението такова каквото е. За мен вехтошарят е човекът,който знае стойността на намереното и изгубеното.А гърнето от край време по Българско е символ на щастливия и пълноценен семеен живот.Защо е нужно да атакувате правото на автора да подбира своята образност?Цветана,всеки има правото да пише.Прави го.Не се отказвай!С уважение и обич!

2009-02-15T19:09:25+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0