Векове от мъка

Dve (Две)
18 45

26 may 2009, 8:12

Poesía

537 0 2

Когато бялото ми бяга

и розите отказват да цъфтят,

останалите притчи се изплъзват

и самотата в крайчеца

на устните

потича

като медени отрови...

Когато истинската жажда

не гони възприятия,

а усмивките се удрят

в блиндирани от мъст врати...

Тогава колко ни остава?

В историята вековете значат нищо,

щом сравнени са със вечността...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.