Векове от мъка

Dve (Две)
18 45

26.05.2009 г., 8:12 ч.

Поезия

552 0 2

Когато бялото ми бяга

и розите отказват да цъфтят,

останалите притчи се изплъзват

и самотата в крайчеца

на устните

потича

като медени отрови...

Когато истинската жажда

не гони възприятия,

а усмивките се удрят

в блиндирани от мъст врати...

Тогава колко ни остава?

В историята вековете значат нищо,

щом сравнени са със вечността...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.