Dve (Две)
18 45
26 мая 2009 г., 08:12

Векове от мъка 

  Поэзия
538 0 2

Когато бялото ми бяга

и розите отказват да цъфтят,

останалите притчи се изплъзват

и самотата в крайчеца

на устните

потича

като медени отрови...

Когато истинската жажда

не гони възприятия,

а усмивките се удрят

в блиндирани от мъст врати...

Тогава колко ни остава?

 

В историята вековете значат нищо,

щом сравнени са със вечността...

© Две Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??