3 jun 2018, 16:22

Векът на промяната

  Poesía » Civil
1.8K 9 16

Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.

 

Отнема душите на дребни работници,
присъжда награди на зли политици,
а майка България превръща се в гробница,
избягват я млади или биват изритани.

 

Нас луди мошеници сега управляват,
те славят се с почести, пируват без съд,
когато добри времена тук настанат
сълзите родителски ще спрат да валят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

21 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...