3 июн. 2018 г., 16:22

Векът на промяната

1.8K 9 16

Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.

 

Отнема душите на дребни работници,
присъжда награди на зли политици,
а майка България превръща се в гробница,
избягват я млади или биват изритани.

 

Нас луди мошеници сега управляват,
те славят се с почести, пируват без съд,
когато добри времена тук настанат
сълзите родителски ще спрат да валят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Тасева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...