Животът е релсов път, а на него сме ние -
децата на прехода, векът на промяната,
какво ни е писано, накъде ще завие
влакът на времето се движи пагубно.
Отнема душите на дребни работници,
присъжда награди на зли политици,
а майка България превръща се в гробница,
избягват я млади или биват изритани.
Нас луди мошеници сега управляват,
те славят се с почести, пируват без съд,
когато добри времена тук настанат
сълзите родителски ще спрат да валят!
© Виктория Тасева Всички права запазени