17 mar 2008, 22:20

Векът ти е изпит.

  Poesía
664 0 1
Времето ти ме убива.
Твърде често ми го искаш.
И много в мен разкрива.
Какво във себе си подтискаш.

Страхът ти ме погубва.
Пренаситил си зениците.
Щом в очите се огледам,
виждам смъртта на птиците.

Очакването ме разбива.
Стъкълца гранит.
Влакът дерайлира
и векът ти е изпит.

Нямам време за приличие.
Номерът не е изтрит.
Смехът ми не е безразличие.
От аромата сънят ми е пропит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...