Mar 17, 2008, 10:20 PM

Векът ти е изпит.

  Poetry
667 0 1
Времето ти ме убива.
Твърде често ми го искаш.
И много в мен разкрива.
Какво във себе си подтискаш.

Страхът ти ме погубва.
Пренаситил си зениците.
Щом в очите се огледам,
виждам смъртта на птиците.

Очакването ме разбива.
Стъкълца гранит.
Влакът дерайлира
и векът ти е изпит.

Нямам време за приличие.
Номерът не е изтрит.
Смехът ми не е безразличие.
От аромата сънят ми е пропит.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...