Величие небесно
Величие небесно
Далечни светове и близко слънце
в миг един отново се прегръщат.
Погледът ми спира и се връща
от това величие небесно.
Душата ми, онемяла, се заслуша
в необятния далечен космос.
Където дни и години се пресичат
като светове различни.
Наднича мисълта ми жадна,
като разум отразена.
Фантазия в мен побира,
за чудни мигове ми тя разказва.
Ликуват в мене ветровете,
а облаците сиви плуват.
Като вълни тихи в морето
към далечни светове пътуват.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
