12 ago 2012, 12:23

Величие небесно 

  Poesía » Otra
510 0 2

Величие небесно

 

Далечни светове и близко слънце

в миг един отново се прегръщат.

Погледът ми спира и се връща

от това величие небесно.

 

Душата ми, онемяла, се заслуша

в необятния далечен космос.

Където дни и години се пресичат

като светове различни.

 

Наднича мисълта ми жадна,

като разум отразена.

Фантазия в мен побира,

за чудни мигове ми тя разказва.

 

Ликуват в мене ветровете,

а облаците сиви плуват.

Като вълни тихи в морето

към далечни светове пътуват.

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви Минка,благодаря!Разбрах,усетих че харесвате моята поезия.Да знаете само как ме вълнува тази моя любима тема на която съм посветила толкова много стихове.Но си заслужава човек да се вълнува от нещо което все още не може да се разбере.Природата е толкова силна и недостъпна,че можем само да пишем и си мечтаем за далечни светове с които дай боже някога земния човек се срещне.От сърце Ви желая успех!
  • Ликуват в мене ветровете,
    а облаците сиви плуват.
    Като вълни тихи в морето
    към далечни светове пътуват.

    Велико е!Поздрав!
Propuestas
: ??:??