Величие небесно
Далечни светове и близко слънце
в миг един отново се прегръщат.
Погледът ми спира и се връща
от това величие небесно.
Душата ми, онемяла, се заслуша
в необятния далечен космос.
Където дни и години се пресичат
като светове различни.
Наднича мисълта ми жадна,
като разум отразена.
Фантазия в мен побира,
за чудни мигове ми тя разказва.
Ликуват в мене ветровете,
а облаците сиви плуват.
Като вълни тихи в морето
към далечни светове пътуват.
© Мария All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
