Aug 12, 2012, 12:23 PM

Величие небесно

  Poetry » Other
617 0 2

Величие небесно

 

Далечни светове и близко слънце

в миг един отново се прегръщат.

Погледът ми спира и се връща

от това величие небесно.

 

Душата ми, онемяла, се заслуша

в необятния далечен космос.

Където дни и години се пресичат

като светове различни.

 

Наднича мисълта ми жадна,

като разум отразена.

Фантазия в мен побира,

за чудни мигове ми тя разказва.

 

Ликуват в мене ветровете,

а облаците сиви плуват.

Като вълни тихи в морето

към далечни светове пътуват.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви Минка,благодаря!Разбрах,усетих че харесвате моята поезия.Да знаете само как ме вълнува тази моя любима тема на която съм посветила толкова много стихове.Но си заслужава човек да се вълнува от нещо което все още не може да се разбере.Природата е толкова силна и недостъпна,че можем само да пишем и си мечтаем за далечни светове с които дай боже някога земния човек се срещне.От сърце Ви желая успех!
  • Ликуват в мене ветровете,
    а облаците сиви плуват.
    Като вълни тихи в морето
    към далечни светове пътуват.

    Велико е!Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...