Велик ден

15 abr 2009, 20:51

Poesía » Otra

688 0 3

Празник е и пълна къща

с деца и внуци покрай мен,

захласнати във сладка глъчка

изпълват с чудо този ден.

Търчат и викат моите внуци:

- Бабо, дай ми яйчице,

борецът твоето ще счупи...

струи от детското лице.

На масата панерки, пълни

със пъстри , шарени яйца,

козунаци сякаш че покълнали,

от тях трепти и огън от свещта.

Зелени клонки я допълват

трапезата със бялата покривка,

мъдри мисли стаята изпълват

и съществата ни със чувствена обвивка.

А късно вечерта от храма

до вкъщи с огъня свещен,

прикрит във шепа и трептящи длани,

мъдростта ще донесем във плен.

И покоят ще се плъзне като дим,

обвивайки дома, ще ни смири,

нов кълн на любовта ще посадим,

а силата възкръснала ще бди.

Празник е и нека всички

сърца със обич се скрепят,

чрез Божията свята притча

света и себе си да съхранят!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.