Велик ден
Празник е и пълна къща
с деца и внуци покрай мен,
захласнати във сладка глъчка
изпълват с чудо този ден.
Търчат и викат моите внуци:
- Бабо, дай ми яйчице,
борецът твоето ще счупи...
струи от детското лице.
На масата панерки, пълни
със пъстри , шарени яйца,
козунаци сякаш че покълнали,
от тях трепти и огън от свещта.
Зелени клонки я допълват
трапезата със бялата покривка,
мъдри мисли стаята изпълват
и съществата ни със чувствена обвивка.
А късно вечерта от храма
до вкъщи с огъня свещен,
прикрит във шепа и трептящи длани,
мъдростта ще донесем във плен.
И покоят ще се плъзне като дим,
обвивайки дома, ще ни смири,
нов кълн на любовта ще посадим,
а силата възкръснала ще бди.
Празник е и нека всички
сърца със обич се скрепят,
чрез Божията свята притча
света и себе си да съхранят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
