31 mar 2010, 20:20

Великден 

  Poesía » De amor
675 0 1

Остана ми за днес присъда,

да бъда онзи непризнат поет,

който не успя да те пропъди

от света му, безмилостно превзет.

 

Остана ми едно платно (съдрано),

по кое рисуваше с пръсти.

Остана ми, за да е одеяло

в студа на твоето отсъствие.

 

Останаха фенери после пладне,

в нощната прозрачна тъмнина.

Ти толкоз плахо се прокрадна

с цялата всемирна топлина.

 

Остана спомен,

 

ухаещ на Магдаленината страст,

на безусловната вяра на Исус.

Великден ли се случи в нас?

Възкресение. Голгота. Кръст.

© Калоян Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!Изключителна, прекрасна идея - остроумна, истинска, чувствена!!!
    "Остана ми едно платно (съдрано),
    по кое рисуваше с пръсти.
    Остана ми, за да е одеяло
    в студа на твоето отсъствие."

Propuestas
: ??:??