Mar 31, 2010, 8:20 PM

Великден

  Poetry » Love
935 0 1

Остана ми за днес присъда,

да бъда онзи непризнат поет,

който не успя да те пропъди

от света му, безмилостно превзет.

 

Остана ми едно платно (съдрано),

по кое рисуваше с пръсти.

Остана ми, за да е одеяло

в студа на твоето отсъствие.

 

Останаха фенери после пладне,

в нощната прозрачна тъмнина.

Ти толкоз плахо се прокрадна

с цялата всемирна топлина.

 

Остана спомен,

 

ухаещ на Магдаленината страст,

на безусловната вяра на Исус.

Великден ли се случи в нас?

Възкресение. Голгота. Кръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!Изключителна, прекрасна идея - остроумна, истинска, чувствена!!!
    "Остана ми едно платно (съдрано),
    по кое рисуваше с пръсти.
    Остана ми, за да е одеяло
    в студа на твоето отсъствие."

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...