31.03.2010 г., 20:20 ч.

Великден 

  Поезия » Любовна
668 0 1

Остана ми за днес присъда,

да бъда онзи непризнат поет,

който не успя да те пропъди

от света му, безмилостно превзет.

 

Остана ми едно платно (съдрано),

по кое рисуваше с пръсти.

Остана ми, за да е одеяло

в студа на твоето отсъствие.

 

Останаха фенери после пладне,

в нощната прозрачна тъмнина.

Ти толкоз плахо се прокрадна

с цялата всемирна топлина.

 

Остана спомен,

 

ухаещ на Магдаленината страст,

на безусловната вяра на Исус.

Великден ли се случи в нас?

Възкресение. Голгота. Кръст.

© Калоян Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!Изключителна, прекрасна идея - остроумна, истинска, чувствена!!!
    "Остана ми едно платно (съдрано),
    по кое рисуваше с пръсти.
    Остана ми, за да е одеяло
    в студа на твоето отсъствие."

Предложения
: ??:??