Остана ми за днес присъда,
да бъда онзи непризнат поет,
който не успя да те пропъди
от света му, безмилостно превзет.
Остана ми едно платно (съдрано),
по кое рисуваше с пръсти.
Остана ми, за да е одеяло
в студа на твоето отсъствие.
Останаха фенери после пладне,
в нощната прозрачна тъмнина.
Ти толкоз плахо се прокрадна
с цялата всемирна топлина.
Остана спомен,
ухаещ на Магдаленината страст,
на безусловната вяра на Исус.
Великден ли се случи в нас?
Възкресение. Голгота. Кръст.
© Калоян Борисов Всички права запазени
"Остана ми едно платно (съдрано),
по кое рисуваше с пръсти.
Остана ми, за да е одеяло
в студа на твоето отсъствие."