31.03.2010 г., 20:20

Великден

930 0 1

Остана ми за днес присъда,

да бъда онзи непризнат поет,

който не успя да те пропъди

от света му, безмилостно превзет.

 

Остана ми едно платно (съдрано),

по кое рисуваше с пръсти.

Остана ми, за да е одеяло

в студа на твоето отсъствие.

 

Останаха фенери после пладне,

в нощната прозрачна тъмнина.

Ти толкоз плахо се прокрадна

с цялата всемирна топлина.

 

Остана спомен,

 

ухаещ на Магдаленината страст,

на безусловната вяра на Исус.

Великден ли се случи в нас?

Възкресение. Голгота. Кръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!Изключителна, прекрасна идея - остроумна, истинска, чувствена!!!
    "Остана ми едно платно (съдрано),
    по кое рисуваше с пръсти.
    Остана ми, за да е одеяло
    в студа на твоето отсъствие."

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...