22 nov 2008, 8:53

Великден 

  Poesía » Otra
595 0 4

Веднъж годишно Америка не стига.

Веднъж годишно си тук само телом,

a сърцето се гуши след края на картата;

и думите, с които се будиш,

не са на някакъв странен език – и думите,

с които се будиш, са много специални:

чакай да ти кажа…

Отговорът също идва от теб:

наистина, наистина, Воистина!

 

Великден никога не е бил църква

или свещ, обиколила нощта,

или думи на старец с брада.

Но Великден е:

рано ставане,

козунак,

чай в хубави чаши,

черупки и сол в малки чинийки,

агне, нощувало в печката,

концерт по телевизията,

всички вкъщи като в яйце.

 

Великден е!

 

Часовата разлика ме хваща в лъжа.

Имам четири бледи яйца

и чакам някой да ми каже

ония думи много специални:

татко(вино),

за първи път аз

признавам пред теб, че не мога да бъда сама

като странник без подслон,

изгубил своя дом.

Не спира сега.

Каквото и да значи песента.

 

© Савина Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно... и ми се прииска да е Великден!
    Не, че обичам някакви празници, но стихотворението ти ми припомни!
    Доста е добро! Поздрави!
  • Четох,четох и ми харесаха изповедите ти!Май,имаш нужда от голяма прегръдка!!!
    Поздрав!
  • когато всички очакват Коледа ти пускаш стих за Великден...
    (това е добро начало за стих )

    .........................

    прочетох и трите ти публикувани творби ... ще чакам за още...
  • О, без дъх останах!!! Много красиво, много истинско! Много ми хареса.
Propuestas
: ??:??