Великден
Веднъж годишно Америка не стига.
Веднъж годишно си тук само телом,
a сърцето се гуши след края на картата;
и думите, с които се будиш,
не са на някакъв странен език – и думите,
с които се будиш, са много специални:
чакай да ти кажа…
Отговорът също идва от теб:
наистина, наистина, Воистина!
Великден никога не е бил църква
или свещ, обиколила нощта,
или думи на старец с брада.
Но Великден е:
рано ставане,
козунак,
чай в хубави чаши,
черупки и сол в малки чинийки,
агне, нощувало в печката,
концерт по телевизията,
всички вкъщи като в яйце.
Великден е!
Часовата разлика ме хваща в лъжа.
Имам четири бледи яйца
и чакам някой да ми каже
ония думи много специални:
татко(вино),
за първи път аз
признавам пред теб, че не мога да бъда сама
като странник без подслон,
изгубил своя дом.
Не спира сега.
Каквото и да значи песента.
© Савина Велкова All rights reserved.
