Великден

Poesía » Otra

539 0 4

Струваше ли си, Господи, на кръста за нас да умреш?

За шепа неблагодарници - просто човешка гмеж?

На тия, дето без жал те разпнаха, Ти спасение подари.

На тия, дето те мъчеха, присмиваха се дори...

Словата ти истинни, Господи, останаха неразбрани.

Замислиха ли ги малко поне твоите цъфнали рани?

"Струваше ли си...?", опитвам се своя въпрос да повторя.

Нямо ме гледа Небето. И отговор няма отгоре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora (Красимир Тенев)

Не е умрял за нас. Пожертвал се е поемайки греховете на съвременниците си. А след това всеки(ще)си плаща "когато му дойде времето", както казваше един политик.

2014-04-21T23:48:36+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

„гмеж“ - обожавам я тази думичка - 4 букви, в които е събрана толкова ненавист и погнуса, почти И усещам вкуса когато я казвам.. много точно изказване

2014-04-21T21:47:12+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Вечният въпрос! Екзистенциално и поразяващо!

2014-04-21T20:59:13+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Реалността и сега е такава...
добрия, жертвено агне да става.

2014-04-21T15:09:17+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0