21.04.2014 г., 11:50

Великден

536 0 4

Струваше ли си, Господи, на кръста за нас да умреш?

За шепа неблагодарници - просто човешка гмеж?

 

На тия, дето  без жал те разпнаха, Ти спасение подари.

На тия, дето те мъчеха,  присмиваха се дори...

 

Словата ти истинни, Господи, останаха неразбрани.

 Замислиха ли ги малко поне твоите цъфнали рани?

 

"Струваше ли си...?", опитвам се своя въпрос да повторя.

Нямо ме гледа Небето. И отговор няма отгоре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е умрял за нас. Пожертвал се е поемайки греховете на съвременниците си. А след това всеки(ще)си плаща "когато му дойде времето", както казваше един политик.
  • „гмеж“ - обожавам я тази думичка - 4 букви, в които е събрана толкова ненавист и погнуса, почти И усещам вкуса когато я казвам.. много точно изказване
  • Вечният въпрос! Екзистенциално и поразяващо!
  • Реалността и сега е такава...
    добрия, жертвено агне да става.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...