Струваше ли си, Господи, на кръста за нас да умреш?
За шепа неблагодарници - просто човешка гмеж?
На тия, дето без жал те разпнаха, Ти спасение подари.
На тия, дето те мъчеха, присмиваха се дори...
Словата ти истинни, Господи, останаха неразбрани.
Замислиха ли ги малко поне твоите цъфнали рани?
"Струваше ли си...?", опитвам се своя въпрос да повторя.
Нямо ме гледа Небето. И отговор няма отгоре.