14 abr 2012, 20:18

Великден

  Poesía » Otra
745 1 0

ВЕЛИКДЕН

 

Вятърът леко прохладен

се стелеше в храсти и клони,

нашепваше за празника светъл,

цветове и багри зарони.

 

Колите се редяха в колони,

напускаха бавно града.

Цвят бял дървото отрони,

сякаш гонеше зло от дома.

 

Вижда се, всичко ще е прекрасно,

спотаено във вечер велика!

Децата очакват със щастие

с яйчице да се чукнат

и с радост "ПОБЕДА" да викнат!

 

 

21.04.2011 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Луиза Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...