14.04.2012 г., 20:18

Великден

749 1 0

ВЕЛИКДЕН

 

Вятърът леко прохладен

се стелеше в храсти и клони,

нашепваше за празника светъл,

цветове и багри зарони.

 

Колите се редяха в колони,

напускаха бавно града.

Цвят бял дървото отрони,

сякаш гонеше зло от дома.

 

Вижда се, всичко ще е прекрасно,

спотаено във вечер велика!

Децата очакват със щастие

с яйчице да се чукнат

и с радост "ПОБЕДА" да викнат!

 

 

21.04.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луиза Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...